Откровение по време на Вълшебстването...

Откровение по време на Вълшебстването...

Благодарността е нещо много лично и, на пръв поглед, съвсем лесно. Да, така е, когато стигаме само до думата „благодаря“, без да усетим чувството, което тя носи...

И именно, когато усетим емоцията на благодарността, а Ронда Бърн през цялото време ни води натам, понякога се случва да блокираме.

Самата аз около 2 седмици не можех да започна програмата, защото все „не ми оставаше време“ да направя списък с желанията, които имам. Вече бях прочела книгата и направила блога, но се размотавах... И дори не си давах сметка, че това са съпротиви. През това време ми хрумваха различни упражнения, например Вълшебното камъче, Вълшебните крачки или нещо друго и си го правех, докато не „узрях“ за цялостната програма.

Така си дадох сметка, че не редът, по който правим упражненията е важен, важното е да ги правим, да правим това, което в момента ни е кеф.

„Днес не съм в настроение и не ми се прави нищо.“ ОК. Това е прекрасно! Тогава, докато чакам автобуса на спирката и се разхождам напред-назад, правя 100, 200, 300 (няма значение колко) Вълшебни крачки (Ден 19). Или, докато вися на опашката пред супера, дишам Вълшебния въздух (Ден 23). Или, загледана в облаците (може и от терасата или от прозореца), им изпращам Вълшебството от сърцето (Ден 20).

В Ден 15 благодарим на хора, които по един или друг начин са ни наранили. Знам, че това е проблем за много хора и, ако и вие сте сред тях и нещо ви блокира да продължите по програмата, ви съветвам да отиде направо на този ден, без значение до къде сте стигнали. Прехапете устни, ако трябва, но го направете. Обещавам ви файерверки след това. Поне така беше при мен, а и не само при мен...

Да, преминаването на упражненията подред, има своята стойност. И аз не я отричам. Идеята ми е, че ако в някой от тези 28 дни не изпълним точното упражнение за дадения ден, това не е фатално и въобще не е повод за притеснение и прекъсване на програмата. Винаги можем да направим няколко крачки или няколко вдишвания, повтаряйки си наум „Благодаря!“ и усещайки благодарността в сърцето си. По този начин няма да сме пропуснали нито един ден.

Да, дните ще бъдат повече от 28 и какво от това... Нима на 29-я ден няма да отворим тефтера си и да напишем Утринните Благословения... А на 30-я, а на 55-я... Или след 28-я ден ще забравим за Камъчето на Благодарността?

Вълшебството на Благодарността е практика, която едва започва с тези 28 дни. Тя ни дава само идеи, а не е канон, към който да се придържаме.

Всяко нещо, което правим в живота си, без значение колко маловажно ни изглежда в момента, облъхнем ли го с Вълшебството на Благодарността, се превръща в бумеранг, който връща обратно към нас нови и неочаквани поводи за Благодарност.

Благодаря! Благодаря! Благодаря!

Весела Стамболиева

РС, Това е едно мое предизвикано откровение. Днес съм на Ден 24.

Ще се радвам, ако споделите отдолу в коментарите ваши мисли, предизвикани от преминаването през Пътешествието, наречено Вълшебството на Благодарността.